Сюжетът пресъздава любовната история на ХVІ век, която предопределя съдбата на Османската империя във века на Ренесанса (подобна на историята на Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска от предходния ХV век, както и на развиващата се по същото време драма около развода на английския крал Хенри VIII. Базиран на исторически факти, „Великолепният век“ отмества малко воала на изпълнения с държавни тайни и интриги живот в султанския харем във времето на най-величествения период на Османската империя.
Дошла като робиня от най-крайните земи на империята, Роксолана успява да спечели сърцето на султана. Благодарение на блестящия си ум, необикновената сила на волята си и привлекателната си външност, от безправна робиня тя става любима жена и първа фаворитка на султан Сюлейман Великолепни – най-могъщия султан в Османската империя, като освен това на практика управлява империята.
Шестнадесети век е време разделно в историята. Това е векът на Фернандо Магелан; конкистадорите с „нощта на скръбта“; на Испанската империя; на Непобедимата армада, и въобще на триумфът на човешкото познание. На североизток това е векът на Иван Грозни – основателят на съвременна Русия. За Османската империя това е векът на най-големия ѝ разцвет, символизиран в изкуството чрез архитектурните и художествени постижения на майстор Синан, създаването на замъци и крепости. В политически план този век се характеризира със сключения от Сюлейман Великолепни френско-османски алианс, който позволява на Кралство Франция да се издигне в първа световна сила, покровителка на науката и изкуствата, както и в страната на знаменитата Френска академия на „безсмъртните“, направила възможно посредством класицизма да се разкрият за историята през ХІХ и ХХ век всички археологически и други паметници в земите на Османската империя.
В културоложки план ХVІ век е векът на Сервантес, а на Албиона – на Шекспир. В Русия това е времето на Иван Грозни, а в руската класическа литература – на Великият инквизитор.